Малена Й. Герговска1, Карен Л. Мануелян2, Мариела Хитова1,  Жана С. Казанджиева1,3

1 Дерматологична клиника ЕвроДерма – София

2 Секция по дерматовенерология, Медицински факултет, Тракийски университет и Клиника по кожни и венерически болести, УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ – Стара Загора

3 Катедра по дерматология и венерология, Медицински Университет – София

e-mail: malena_t@abv.bg

 

 

Резюме

Представя се необичаен клиничен случай на везикулозна tinea manus, причинена от инфекция с Microsporum gypseum. При жена на 44 години се наблюдава рязко отграничена от околната кожа еритемо-инфилтративна плака, обхващаща кожата на медиална и дистална фаланга на трети пръст на дясна ръка. Върху плаката се наблюдават везикули, изпълнени с бистро и жълтеникаво съдържимо, както и ерозивни изменения.

Микологичното диагностично изследване идентифицира Microsporum gypseum като отговорен етиологичен агент, който е бил пренесен върху кожата на пациентката от домашен африкански таралеж, Atelerix albiventris.

Лечението с локални и системни противогъбични средства доведе до бавно обратно развитие на кожните лезии.

Описаният случай показва, че все по-популярното отглеждане на екзотични домашни любимци като африканските таралежи, може да доведе до риск от поява на дерматофитни инфекции.

Ключови думи:  Microsporum gypseum, tinea manum, таралеж, Atelerix albiventris, тербинафин.

Abstract:

We describe an unusual clinical case of a 44-year-old woman with tinea manuum caused by an infection with Microsporum gypseum. The patient presented with marked erosive inflammation of the entire third finger of her right hand. Mycological diagnostics resulted in identification of Microsporum gypseum as the responsible etiologic agent, which had been transmitted to the patient’s skin by a domestic African pygmy hedgehog, Atelerix albiventris.

The skin lesions slowly resolved with topical and systemic antifungal agents.

This case demonstrates that the increasingly popular keeping of exotic pets such as African hedgehogs may bear the risk of infections with dermatophytes.

Keywords: Microsporum gypseum, tinea manus, hedgehog, Atelerix albiventris, terbinafine

Въведение

Микотичните кожни инфекции се наблюдават често в дерматологичната практика. В повечето случаи клиничната картина е характерна и диагнозата не представлява трудност. В редки случаи, обаче, могат да се наблюдават нетипични клинични изяви, които представляват диагностично предизвикателство.

В този материал описваме пациентка с атипична клинична  проява на дерматофитна инфекция с Microsporum gypseum. Доколкото ни е известно, това е първият докладван случай в България на дерматoфития, пренесена от домашен африкански таралеж пигмей.

 

Клиничен случай

Представяме 44-годишна жена, с давност на оплакванията от две седмици преди консултацията с дерматолог. Пациентката се оплаква от силен сърбеж, зачервяване и обрив по кожата на трети пръст на дясната ръка. Пациентката свързва промените по кожата си с употреба на дезинфектанти и често миене на ръцете поради пандемията COVID-19.

Дерматологичният преглед установява рязко отграничена от околната кожа еритемо-инфилтративна плака, обхващаща кожата на медиална и дистална фаланга на трети пръст на дясна ръка. Върху плаката се наблюдават везикули, изпълнени с бистро или жълтеникаво съдържимо, както и ерозии на мястото на ексудативните промени (фигура 1).

Въз основа на анамнезата и клиничната находка бе поставена диагноза дисхидротична екзема с вторична инфекция  и беше назначено локално лечение с комбиниран крем, съдържащ антибиотик фуцидин и кортикостероид бетаметазон валерат. Една седмица по-късно се отчете значително влошаване на дерматологичния статус с поява на були, обилна секреция и дифузен еритемо-едем в засегнатата зона. Пациентката допълнително беше потърсила помощ от хирург в гнойно-септична хирургия, който евакуира съдържимото от булите и прилага йодасепт унгвент. Допълнително се започва лечение с локален антибиотичен крем гентамицин, системен антибиотик 875/125 амоксицилин с клавулова киселина и валацикловир 2 х 500 мг за 7 дни. Микробиологичната посявка не отчита растеж на бактерии. PCR за херпес вирус тип 1 и тип 2 е негативен.

При контролния преглед, отчитайки неповлияването от терапията и странната локализация на кожните промени със засягане единствено на трети пръст на дясната ръка, снехме отново подробна анамнеза. Оказа се, че пациентката отглежда два африкански таралежа пигмей от рода Atelerix albiventris. Единият от таралежите е боледувал от акариоза няколко месеца преди започване на оплакванията при нашата пациентка. Ветеринарните лекари са провели лечение с ивермектин 0,05 мл подкожно и таралежът е обявен за клинично здрав. От няколко седмици обаче, при таралежа се забелязва  кръгово опадане на бодличките като засегнатите участъци са зачервени и залющени (фигура 2). В светлината на новите анамнестични данни беше преустановена локалната и системна терапия при пациентката, направи се оглед с лампа на Wood като се установи зеленикаво фосфорициране. Изготви се микроскопски нативен препарат  оцветен с черен хлоразол , който показа наличие на септирани хифи с фузиформени макронидии. Извърши микологична посявка върху хранителна среда на Sabouraud и на 9-ти ден се оформи характерната картина текстура кремава пудра и цвят на канела от обратната страна, характерна за Microsporum gypseum.

При пациентката се започна локално лечение с фентиконазол нитрат крем 2 пъти дневно и системно с тербинафин 250 мг таблетки дневно за период от 14 дни. Контролният преглед установи значително подобрение на клиничната картина и терапията беше продължена с миконазолов нитрат / хидрокортизон крем 2 пъти дневно за още 21 дни (фигура 3).

            При назначено от нас микологично изследване на домашния африкански таралеж във ветеринарна клиника също се установи наличие на Microsporum gypseum, изолиран от засегнатите участъци с кръгово опадане на бодлите. Проведено беше лечение и на домашния таралеж с енилконазол и повторен курс ивермектин, което доведе до пълно обратно развитие на кожните промени и възстановяване на бодлите в засегнатия участък.

 

Обсъждане

Дерматофитията, известна също като трихофития или тинея, е честа повърхностна инфекция при хора и животни с патогенни гъбички от отдел Торбести гъби (Ascomycota).1 Гъбите са кератинолитични и кератинофилни и инфекцията обикновено е ограничена до рогови слоеве на кожата, косата или ноктите.1,2 Дерматофитните видове могат да бъдат разделени на три групи, определени от тяхната адаптация към определено местообитание. Свързаните с човека дерматофити са антропофилни (напр. Trichophyton rubrum), тези, които се срещат предимно при животни, но понякога заразяват и хора са зоофилни (напр. Trichophyton mentagrophytes), а видовете, обитаващи почвата, се наричат геофилни (напр. Microsporum gypseum).2 Съществува припокриване между различните групи, което се демонстрира и чрез настоящия случай. Зоофилните и геофилните дерматофити, заразяващи хората, причиняват по-интензивна възпалителна реакция от антропофилните видове. 2

Microsporum gypseum е геофилен дерматофит, разпространен по цялото земно кълбо. Може да се открие в изобилие във влажна почва и често засяга хора, професионално заети в земеделието (например в оранжерии), както и различни животниски видове.

Поради все по-популярното хоби да се отглеждат таралежи като домашни любимци, съществува повишен риск от предаване на инфекциозни или паразитни агенти от тези домашни любимци върху техните стопани. Разпространението на таралежите посредством интернет базирани магазини без подробна информация за тяхното здравословно състояние може да допринесе за разпространение на зоонози чрез директен контакт с таралежите, техните екскременти, отпадъци или фуражи.3

Африканският таралеж пигмей (Atelerix albiventris) е насекомоядно животно, което живее в степните и саванни райони в Африка. През последните години африканският таралеж се отглежда като домашен любимец в много страни по света, включително и в България. При африканските таралежи са описани различни заболявания, включващи кожни инфекции и патологични състояния с неспецифична етиология.4 Често се наблюдава паразитен дерматит, причинен от  инфекция с ектопаразити (кърлежи, бълхи, акари), вероятно поради неспособността на таралежа да почиства кожата и бодлите си. Таралежите са известни гостоприемници и естествен резервоар за няколко вида патогенни бактерии (Borrelia burgdorferi, Anaplasma phagocytophilum, Salmonella spp. Campylobacter spp.) и протозои (род Giardia и Cryptosporidium) с последици за общественото здраве.5 Акариозата при тези животни се дължи на инфекция с видове акари от рода Notoedres, Sarcoptes, Chorioptes, Otodectes и Caparinia. 6

Патогенни гъби могат да се предават на хора от африканския таралеж пигмей (Atelerix albiventris), а също така и от дивия европейски таралеж. При африканския таралеж пигмей дерматофитията често се асоциира и с акариоза, което се наблюдава и при таралежа на нашата пациентка.7 В описания от нас случай се касае за атипична везикулозна дерматофития. Сходна клинична картина по дланите при дерматофитна инфекция е описана при пациент в Румъния, заразен от таралеж с Trichophyton mentagrophytes.8

 

 

Заключение

Поради все по-популярното отглеждане на разнообразни екзотични домашни любимци, трябва да се има предвид възможността от развитие на различни атипични кожни инфекции. Представеният случай показва дерматофитна инфекция с Microsporum gypseum, предадена при контакт с африкански таралеж (Atelerex albiventris) и протекла с необичайна клинична картина с развитие на еритемо-инфилтрирана плака с везикули, която обхваща един от пръстите на ръката.

Подробната анамнеза и навременното диагностициране на дерматофитната инфекция при домашните любимци е от решаващо значение за предотвратяване на разпространението ѝ при техните стопани.

 

 

Легенда фигури:

 

Фигура 1. Еритемо-инфилтративна плака с везикули и ерозии, обхващаща медиална и дистална фаланга на трети пръст на дясна ръка.

 

Фигура 2. Африканският таралеж пигмей (Atelerix albiventris), от който се е предала инфекцията.

 

Фигура 3. Клинично подобрение в хода на терапията.