Д-р Мариела Хитова е безспорен професионалист в областта на дерматологията, венерологията и естетичната медицина.Tя е родена във Велико Търново и там завършва езикова гимназия с английски и руски език.После изучава медицина в Плевен, след което работи последователно в специализирани лечебни заведения, като е управител на Центърa за кожно-венерически заболявания в София в продължение на 6 години. Д-р Хитова има две квалификации – Здравен мениджмънт и Управление на здравеопазването. Участва непрекъснато в национални и международни научни прояви, има множество клинични и практични курсове у нас и в чужбина. Притежава патент. Тя е лицензирана и сертифицирана за работа с всички продукти, медикаменти, апарти и методи, прилагани по специалността,както и тренер за някои от тях.
Активен участник и инициатор на социално значими мероприятия и активности.През всички години на класацията на „24 часа“е един от посочените “Лекари, на които вярваме“, една от избраните успешни жени в проекта “ 15 за следващите 15“на „Аз,жената“, носител на наградата на Българското дерматологично дружество,както и два пъти годишната награда на сп.Business Lady в категория „здравеопазване“за иновации,мениджмънт и принос в развитието. Д-р Хитова е член на Българския Лекарски Съюз, Българското Дерматологично Дружество, УС на Дружеството по Микология, Европейската Академия по Дерматология и Венерология, Международната Академия по Естетична Дерматология, Meждународната Асоциация на Лекарите практикуващи anti-aging Медицина и редица други.
През 2013 г. д-р Хитова основава в съдружие частна клиника ЕвроДерма, фокусирана върху високоспециализирана и квалифицирана дейност в областта на дерматологията, полово предаваните болести, естетичната медицина и лазертерапията, където практикува и сега и я развива с любов и упоритост.
ВЪПРОСИ:
Послушна.Четях книги сутрин на пейката пред нас в Търново,а следобед тичахме да играем с децата в парка.После гонех брат си по дърветата,където се криеше в тъмнината.Летата минаваха на село-много обичах да ходя с дядо си по Искъра и горите наоколо.
Хубаво сплотено семейство.Непрекъснато доказване и на двамата родители.И аз така бях възпитана- да бъда най-добрата и да мога всичко:уроци по балет,пиано,театър,рисуване,кръжоци по математика,физика, химия и биология,състезания и олимпиади-луда история!
Учене,труд,постоянство,дисциплина,късмет-да си подготвен за момента,когато той дойде,да имаш правилната реакция към случайността да си избран.
Да виждам глобалната картина и да пренебрегвам дразнещите моменти към целта.Да изслушвам съветите и да имам собствено решение.Да осъзнавам,че кривата на познанието се увеличава,но и изумлението от по-голямото незнание нараства.Така осъзнавам нашата вселенска нищожност и смирението идва.
Да,тези качества са безспорно необходими.Но има и друго-стечение на обстоятелствата и винаги подкрепящ съпруг.Той е примерът за мен-честен и силен,преследващ целите си докрай-най-искреният приятел и най-любим човек.
Удовлетворението от пациентите,на които съм помогнала.Тяхната вяра в мен–това е едно незаменимо усещане за връзка.
Не вземам решения спонтанно,веднага.Изчаквам(това беше доста трудно да го науча) и после се връщам отново-правя разбор,оценявам ситуацията и действам.Понякога проблемът е изчезнал до другата сутрин.
Съмненията,присъщи на всеки умен човек.
С двамата си сина.
Притчата за избора и страха от неизвестността-силата да избереш вратата,която никой не избира.
В професионален план-добри ученици.И ги имам,слава богу!В личен-обич.
Единият ми син учи медицина,но май клони към друга специалност.Другият се занимава с финанси.Имам няколко момичета,които израснаха пред очите ми като добри дерматолози.С някои от тях и сега работим заедно.Щастлива съм,че те успяха да се утвърдят и че аз имам място в техния житейски пъзел,както и те- в моя завинаги.
Щастието е в малките моменти-нека ги намират в ежедневието си.Във времето напред-да си купуват време!Само то няма алтернатива и различни гледни точки.
Да вярваш в себе си,да знаеш към какво се стремиш и да си достатъчно умен да не изпуснеш точния момент за шанса си.Да имаш визия и да не се отказваш.
Трябва да споделяме.Ние често правим безплатни доброволни кампании за прегледи на деца в неравностойно положение,изнасяме лекции по тези домове,преглеждаме в училищата,помагаме им да развиват артистичните си заложби чрез „Прегърни ме“,заехме се с кампания „Азбукари“,работим с Асоциациите на болните от псориазис и тази за превенция на меланома.Аз работя с фондациите за превенция на ХИВ и БПП-преглеждам рисковите групи и малцинствата и написах един наръчник за затворниците по проекта“равни обучават равни“ ,които ще обучават останалите по места за болести предавани по полов път.Заради всичко това съм посетила почти всички домове за социално слаби възрастни и за деца,както и Софийския затвор-това много променя усещането за стойностите.Срещнах различни истории.Животът е многолик-трябва да не създаваме изкуствени идоли,а да откриваме мълчаливите герои около нас.
Когато напуснах добре поставената държавна работа и се впуснах само в частната- никога не може да си сигурен,че пациентите ще останат при теб докрай,колкото и да си добър.За радост,от първия ден това съмнение отпадна.
Семейството.Понякога си мисля,че няма такова всеобхватно чувство като привързаността към най-близките:абсолютно всичко съм способна да направя за тях.
Всичко се случва тук и сега.
Един прекрасен широко скроен човек и задълбочен дерматолог от Търново(светла му памет),който видя потенциала у мен и ми позволи да се уча от него.
Пътуване,книги,градина,пиано,приятели.
Съвсем човешки обикновени неща-здравето на близките ми.
Домът.
Няма ненаказано добро-напълно съм убедена в това,колкото и да е тъжно.
Желанието да има такова специализирано лечебно заведение в страната,където като влезеш и да можеш да получиш абсолютно всичко възможно по специалността и то на невероятно високо ниво- на нивото на европейските клиники.Затова лекарите при нас са доказани и внимателно подбрани,продуктите и апаратите-най-съвършени и безопасни.Може да влезеш за алергологично тестуване,но да решиш да си прегледаш и бенките или да си направиш лазер на съдовете,или да се консултираш за естетична процедура-всичко е възможно.Стремя се организацията да е такава,че да улеснява процеса на работа,обстановката да е хармонична и лека.Доверието се печели още с усмивката на входа.
Все така на върха.
В днешната медицина вече никой не може всичко.Специалностите доста се диференцираха и в професията ни,ако искаш да си много добър,трябва да работиш и екипно.Медицината е изкуство,не занаят. Още Хипократ я определя така в своите корпуси(където клетвата звучи доста по-различно от популярния орязан вариант).В това изкуство лекарят влага всичко към пациента си- знания,мисли,душа,съмнения,отношение,умения-и накрая се получава чудесна завършена картина.Никой не е Бог и има неща извън нас,но много често връзката е завинаги.
Мотивацията идва от пациентите-когато те са усмихнати и на излизане от клиниката и когато се връщат отново със семействата или колегите си-това е истинската оценка.
Да обръщаш внимание и на детайлите в работата и да умееш да увлечеш екипа си.
Освен непрекъснатото четене и обучения-умението да общува с пациента.Да го изслуша,да го разбере,да му обясни,да е съпричастен-да съумее да го убеди,че в този проблем сте поне двама.
Да те следват без да го налагаш.
ЕДИН СЪВЕТ ЗА УСПЕХ:…Не се страхувайте от провал-правете това,в което сте най-добри и търсете уникалното!