През целия си живот повечето жени харчат хиляди левове за обезкосмяване. Около 60% от мъжете редовно си махат космите също. Независимо дали се използват кола, восък, конци, машинки, ток или лазер – това се прави. Премахването на нежеланото окосмяване е станало обсесия и луксозна индустрия. Но в историята на Eвропа това е значително нова тенденция.
Когато пилигримите за първи път стъпват на бреговете на Америка, те са шокирани от странната мания на местното население да бъде с епилирана кожа. Според Томас Джеферсън, местното население е смятало окосмяването за отвратително и неприлично, приравнявайки го към свиня. Навикът на местните да бръснат брадата си в момента,в който тя се появи, очевидно шокира първите заселници, защото те са приравнявали дългата брада с философска мъдрост.
Шотландският историк Уилям Робъртсън е смятал, че липсaта на косми е признак за естествена дебилност при местното население и, въпреки че не всеки е бил съгласен с това, неговата написана в 1777 „История на Америка“ е била приета като референтна в Америка и Европа до 19 век.
Докато белите заселници продължавали през Новия свят, домашните депилатоари все повече се разпространявали. Едно много разпространено ръководство през 17 век на Йохан Джейкъб Уекър “Козметика или хубавата част на физиката“ съдържа повече от три дузини методи за намаляване или отстраняване на космите. Жените трябвало да сварят лимонов сок, сребърни зърна и ароматно олио заедно, да го разбъркват до хомогенна течност и да го прилагат върху окосмения участък. Други препоръчвали черупки от яйца, оцет и котешки изпражнения или да си изтъниш веждите с комбинация от бръшлян, дъвка, мравчени яйца, изгорели пиявици и жабешка кръв.
Индустриалните промени постепенно довели до заместването на домашните рецептис фабричните пакетирани депилатоари. Oще в началото на 19в. рекламите на готовите кремове и пудри за „премахване на цялата окосмена повърхност“ са доста популярнивъв вестниците и списанията. Окосмяването в тях е заклеймено като „най-лошото нещо, което може да се случи на една жена „или“ най-голямото петно върху красотата й“.
Един от продуктите от това време е базиран на познанието, че химикали се използват в месодобива за отстраняване козината на животните преди да се заколят. Понякога се използвали и иновациите от селското стопанство. Така красотата и индустрията били тясно свързани. Много често жените не знаели какво точно си слагат с депилатоара, което ставало поводи за много присмех. През 1804 в бостънски седмичник се описва една важна дама, която се подвела от реклама за депилатоари. Жената си намазала крема около устата, но заедно с космите отпаднала и голяма част от кожата й.
През 1831 статия в Ladys book oписва депилатоарите като „приготвени от гасена вар или друга алкална или корозивна субстанция“. Тези корозиви, предупреждава статията, често водят до увреда на кожата.
Регулацията на козметичните продукти започва през 1870 г, но така или иначе продуктите не са с голям надзор.
Стресът на жените от окосмяването обаче продължавал да нараства. През 1913 в American Medical Journal е описан случай на жена, която имала много силно окосмяване, вкл. и по лицето, което довело до меланхолия и депресия.
“Често, – казва списанието, – хората с тежко окосмяване предпочитат смъртта пред затруднен и потискащ живот с косми“.
Но нещата постепенно се променят. Окосмяването, пушенето, пиенето, работата – стават признак на свободната независима жена, макар и не за дълго. В къс период окосмяването отново станало отвратително за средната класа. През 1938 г един експерт публично казва, че всеки косъм освен по главата, е неприемлив. Засилването на т.нар. хигиенно движение сочи, че това е разграничаване от низшите класи.
Обаче жените се сблъскват с различни усложнения от препаратите. Хиляди потребители на препарата „Камилу“ умират или се разболяват от мускулна дистрофия, слепота или увреждане на черен дроб. Затова през 1938 г Организацията за лекарствата и храните започва да обръща внимание на епилацията. Но тези мерки не спират използването на рентгенови лъчи за обезкосмяване. Промотиран като научен метод, той се шири на воля въпреки увредите и предупрежденията на лекарите. Дори когато е забранен, жените са го търсят на черно в клиники. Все пак оплакванията от пациенти и дори смъртта им най -после води до забраната на метода през 40-те год.
В края на 20 век повечето жени от западните държави започват бразилска кола – веднага след сериите на „Сексът и градът“ популярността и расте неимоверно.
Оттогава едно безкрайно цунами от лазерни салони за обезкосмяване избухва по света, като броят на процедурите расте всяка година. Само в САЩ те са около 2 милиона годишно.
В бъдеще голямо внимание се обръща върху проучванията за генетиката на косъма. Целта е на клетъчно ниво да се потисне експресията на гените. Обсесията от премахването на космите все още е тук.
„В тази вълна лазерна система „АЛМА“ е най-съвършената платформа до момента с единствената и иновативна SHR технология за обезкосмяване. – казва Д-р Мариела Хитова от клиника „ЕвроДерма“ в София– Тя е ефективна, бърза, безболезнена, фотонезависима. Спокойно можете да ни се доверите и няма да се разочаровате!“
