Mаските и дезинфектантите се настаниха за дълго в живота ни и с присъствието си донесоха не само защита, но и предизвикателства за кожата. Продължителното носене на предпазното покритие за лице се счита за един от факторите за поява на маскне, а геловете за елиминиране на вируси – за допълнителен и сериозен стрес за кожната бариера.

И въпреки че масово хората са фокусирани върху по-сериозните проявления на здравословните си проблеми по време на COVID-19, според д-р Мариела Хитова от клиника “ЕвроДерма” състоянието на кожата ни също изисква внимание. Първо, защото сред постковид усложненията се наредиха косопадът, много силният сърбеж по цялото тяло и влошените хронични кожни проблеми вследствие на понижен имунитет.

Второ, защото по лицето ни в областта, покрита от маската, може да се провокира неочаквана кожна реакция, да се изостри съществуваща кожна патология (акне, розацея, себореен дерматит, атопичен дерматит), да има странични ефекти като дразнене, сухота, зачервяване, сърбеж, парене, опъване, акне и др., и най-вече да се стигне до трайно настаняване на обриви като т.нар. маскне (Повече за маскне – тук и тук, а как да се предпазим – тук.)

Продължителното носене на маски е ключовият момент при появата на дерматологичния проблем, но според д-р Хитова не само това е основният фактор. “Не всички колеги от хирургичните отделения например са с обрив, а и ние, които преглеждаме по седем – осем часа – също; значи трябва да има и нещо друго, за да се провокира появата на маскне. По-скоро може да говорим за предразположеност и вид на кожата, за рутина на грижата. Когато се появи, е достатъчна добрата поддръжка на лицето, задължително почистване сутрин и вечер, поставяне на протективен крем, маската да се сменя редовно на няколко часа или да се пере всеки ден. С една дума – основните решения са хигиената и грижата с добре подбрани продукти, подходящи за маскне.”

Измиване и дезинфектанти

За да не се влоши маскнето или да стигнем до други кожни раздразнения, трябва да избягваме честото докосване по лицето и когато го правим, да сме винаги с добре почистени ръце. Нужно е да мием ръцете си редовно и систематично. Проучване показва, че COVID-19 може да оцелее върху кожата в продължение на 9 часа, в сравнение с почти 2 часа при сезонен грип. Това доказва важната роля на честото миене на ръцете, както и на почистването на лицето (и други открити части на тялото).

Но има и още една страна – с времето кожата губи естествените си защитни способности и прекомерното миене влияе на кожната бариера, премахвайки липидите, които естествено я предпазват. Допълнителното увреждане се засилва още повече при системното използване на дезинфектанти за ръце и високото съдържание на алкохол в тях.

Да, прекомерното миене вреди на кожната бариера на ръцете и лицето, сигурна е д-р Хитова, особено ако използваното почистващо средство е със силни активни детергенти.

“Кожата е първата защитна линия между нашето тяло и света.

По нея разполагаме с микробиом, в който всички микроорганизми си живеят в естествена симбиоза и който е важен фактор за предпазването й. В момента на нарушаване на защитата ние може да нарушим хиляди други процеси, а и колкото повече мием с различни химични агресивни вещества, толкова повече тя може да стане суха, чувствителна, раздразнителна, защото бариерата й е компрометирана”, обяснява специалистката. Затова за хигиена тя препоръчва да се ползват кремообразни сапуни, олио за измиване на ръце, мицеларни води.

Според д-р Хитова дезинфектантите се отразяват на кожата изключително силно. “В последно време приемаме много пациенти с екзема на ръцете, проявила се заради честото дезинфекциране. Затова с колегите ми създадохме т.нар. ковид серия за изследване на алергени – изследване, целящо да установи към кой точно дезинфектант има чувствителност и какво трябва да се избягва. Всеки човек може да си направи такъв тест, но по същество той е ориентиран към нашите колеги медици. За тях изследването е безплатно, необходимо и полезно, защото именно медицинският персонал страда силно – понякога целите им ръце са в рани, зачервени, с люспи и контактни алергии. Кожната им липидна покривка, която всъщност е протективна, е нарушена. Недобре прилепналите клетки по повърхността на епидермиса допускат всички алергени да преминат и така се появява силно неприятна клинична картина.”

Страдат и ноктите – те изсъхват и стават чупливи, отново заради прекалена употреба на дезинфектанти.

“Да, няма как да избегнем дезинфектантите, допълва и д-р Котевска, просто е желателно да увеличим хидратацията. Изключително важно е да използваме хидратантен бариерен крем, който да възстанови нарушената кожна бариера.”

При редовното миене и използване на дезинфектанти кожата става по-суха, по-чувствителна и рискът да се превърне в алергична е много по-висок.

Така че честата хидратация с бариерни кремове, щадящи измиващи сапуни, най-добре под формата на олиа, течни сапуни е задължителна. Допълвам и топли ръкавици през зимния сезон, защото студът и вятърът навън водят до изсушаване както на кожата на лицето, така и на ръцете.”

“При ръцете имаме голяма червена точка, съгласява се и д-р Брезоев. Дезинфектантите, които са в джоба на всеки съвременен човек, може да се превърнат в проблем, защото с тях често се злоупотребява. И тук отново трябва да говорим за причинно-следствените връзки и разбирането какво ще постигнем, когато мием ръцете или използваме дезинфектанти.

Първото, което трябва да знаете, е, че сапунът не е дезинфектант. Това не означава, че не измиваме добре ръцете си с него. Означава, че когато го направим, намаляваме бактериалното им носителство. Като цяло целта ни не е да държим ръцете си стерилни непрекъснато, за да прекъснем епидемиологичния процес, а да дезинфекцираме ръцете си, когато сме били в потенциално заразена среда. Ако вие сте си оставили ваши вещи на моето бюро и аз пипам, а пък вие сте носител на някакъв вирус, без значение какъв, след това, пипайки се по лицето, аз мога да бъда участник в процеса. В тези ситуации аз слагам почистващия гел на ръцете си или нещо, което ме дезинфекцира.

Тук идва следващата точка. Дезинфектантите работят за секунди. Слагам гела и броя до 20 или 30. Ако на ръцете ми е имало вируси, този гел ги е убил. След това той започва да дразни кожата и вече няма какво да убива. И той вече не ми трябва”, обяснява д-р Брезоев. Затова той дава съвет към пациентите си: дезинфекцирайте ръцете си, бройте до 30, след това ги измийте и си сложете емолиентен (хидратиращ) крем. А идеалният вариант за крем за ръце е такъв за пациенти с дерматити.

Ако използвате дезинфектант твърде често, кожата ви може да развие иритативен контактен дерматит. “И там не е въпросът дали, а кога. Ако го правиш достатъчно често, ще стане”, сигурен е специалистът.

“И тук идва още една важна точка. Винаги питам пациентите си дали мажат ръцете си с крем. Те ми отговарят: “Редовно! По веднъж на ден.” Знайте, че това не е редовно. Обичайно искам две мазания на едно мокрене, особено сега, по време на зимния сезон, особено за хората с чувствителна кожа. Кожата трябва да се пази, а тя се пази с масла”, категоричен е докторът.

А какво да правим с кожата на ръцете на децата?

“Определено през последния месец значително се увеличи броят на пациенти в детска възраст, които страдат от контактен дерматит по ръцете, както и от влошаване на кожата при децата с атопичен дерматит. Редица са факторите, които водят до поява на тези реакции: използването на дезинфектанти и сапуни, студеното време, вятърът, замърсяването на въздуха, споделя д-р Котевска. Съществуват над 3000 субстанции, които могат да предизвикат т.нар. сенсибилизация при контакт с кожата, които произхождат от битовата и професионалната среда на пациентите. Детската кожа е по-тънка, с недобре развити потни мастни жлези, така че е още по-уязвима.”

Дерматоложката препоръчва тя да бъде хидратирана често, като се използва крем по няколко пъти на ден и измиване с щадящ сапун. “Нека препаратите да са медицински, за да сме сигурни, че са с по-малко съставки. И съответно не препоръчвам в никакъв случай мокри кърпички за бърсане на ръце.” През студеното време, когато играят навън, нека са с топла ръкавичка.

А д-р Хитова дори добавя интересна идея – в детските градини да бъде организирано и въведено като култура редовното мазане с емолиентен, хидратиращ крем.

Още влияния

Според д-р Хитова стоенето вкъщи оказва също негативно влияние върху кожата. “Ограничен сме в движението си, а въздухът е стаите е по-сух”, коментира тя. В затворено пространство пряката слънчева светлина също е ограничена, а с това и достъпът до витамин Д.

Носенето на маска също може да предизвика частично филтриране на естествена светлина, което е добра новина за UV лъчите, но знаем, че Витамин Д се синтезира от кожата и е от съществено значение за калция.

“Три са основните фактори които набавят нужното количество на вит Д: слънчева светлина, храната и добавки с витамин Д”, обяснява д-р Котевска. “Най-известният източник на витамин Д е чрез синтез в кожата, предизвикан от излагане на слънце. Витамин Д е особено важен за здравето на костите и функционирането на имунната система. Излагане на слънче в продължение на 10-30 минути, три пъти седмично обикновено е достатъчно, за да отговори на ежедневните нужди на повечето хора със светла кожа. Хората с по-тъмна кожа може да се нуждаят от малко повече време престой на слънце.

Употребата на витамин Д под формата на добавки е важно да бъде по лекарско предписание. Кратки разходки, прием на здравословна храна е от основно значение както за имуната ни система така и за психическото ни здраве.”

И още за маскнето

Когато имаме маскне, не бива да ходим на козметик и да изтискваме появилите се пъпки, сигурна е д-р Хитова. “Избягвайте и абразивните процедури, защото те водят до още повече възпаление и до разнасяне на обрива. Самият той се третира с добра хигиена, подходящо локално лечение и честа смяна на маските.”

И добавя: “Маскне може да се сбърка със себорея, розацея, класическо и възрастово акне (свързано най-вече със стрес и с промяна на хормоналната нагласа). Но щом го види един добре обучен специалист, винаги ще го разпознае.”